Също по темата

„Карун Хазинеси“, или Лидийското съкровище, се състои от 363 предмета, открити в гробниците на лидийската аристокрация от VII век пр.н.е.: златни накити, сребърни съдове, ритуални предмети и фрагменти от тъкани със златна бродерия. Съкровището е открито през 1966 г. край село Гюре в провинция Ушак, незаконно изнесено в САЩ и почти три десетилетия съхранявано в колекцията на Музея „Метрополитън“ в Ню Йорк. След съдебни спорове през 1993 г. предметите са върнати в Турция. По художествено ниво колекцията е съпоставима с най-добрите образци на бижутерското изкуство в древна Мала Азия.

През 1966 г. селяни открили предмети в кургана и тайно ги продали на посредници. Няколко години по-късно артефактите попаднали във фонда на Музея „Метрополитън“. През 1984 г. турският журналист Озген Акар ги открил в каталога на музея и предизвикал международен скандал. След дългогодишни съдебни спорове колекцията е върната в Турция през 1993 г. Това се превърна в един от първите гръмки прецеденти за реституция на археологически ценности и повлия на международните правила за търговия с антики.

През 2006 г. се разкри, че два предмета от колекцията — монета и златна брошка във формата на хипокамп (крилато морско конче) — са били подменени с фалшификати. Директорът на музея Казим Акбийикоглу призна кражбата, като обясни престъплението си с дългове от хазарт; той получи 13-годишна присъда. Брошката беше върната в Турция през ноември 2012 г. Този скандал се превърна в един от най-шумните в историята на турските музеи и доведе до сериозно преразглеждане на системите за охрана на колекциите.

Да. В музея е представена богата регионална колекция: скулптури, кани, каменни брадви, елинистични стъклени съдове, римска керамика и стели от античния град Блаундус. Има и раздел с праисторически находки — каменни оръдия, ранни бронзови изделия и керамика от бронзовата и желязната епоха. Отделен експозиционен блок е посветен на историята на кражбата и връщането на съкровището — рядък случай, когато музейът открито разказва за криминалната съдба на своите експонати.

Блаундус — античен град, разположен на около 40 км от Ушак. Находките от разкопките там съставляват отделен, по-малко известен раздел от експозицията: скулптури, стели и керамика от елинистичния и римския период. За тези, които се интересуват не само от лидийската тематика, това е ценно допълнение, показващо археологическото разнообразие на цялата провинция.

Точно така се счита в историческата наука. Лидийското царство със столица Сардис се признава за родина на първата в света редовно сечена монета — златните електрови статери от VII век пр.н.е. Оттук произхожда изразът „богат като Крез“ — по името на последния лидийски цар Крез, чието легендарно богатство се е превърнало в нарицателно. Археологическият музей в Ушак съхранява артефакти именно от тази епоха.

Снимането на златните предмети от колекцията „Karun Hazinesi“ обикновено е ограничено. Правилата могат да се променят, затова се препоръчва да се уточняват непосредствено при входа. В останалите зали ограниченията обикновено са по-малко строги, но е по-добре да се попита персоналът на място.

Най-подходящото време за посещение е пролетта (април–май) и есента (септември–октомври). През тези сезони времето е благоприятно за пътуване из региона, има по-малко туристи, а пътищата в Ушак и околностите са свободни. През лятото е възможно да е горещо, което е важно да имате предвид, ако планирате да съчетаете посещението на музея с разглеждане на откритите археологически обекти – Сардис или Блаундус.

През 1984 г. Озген Акар — турски журналист, специализирал се в разследвания на контрабандата на културни ценности — открива предмети от „Карун Хазинеси“ в официалния каталог на Музея „Метрополитън“. Той публично обявява незаконния произход на колекцията и предизвиква международен скандал, което води до съдебен процес. Акар получи международно признание и се превърна в една от ключовите фигури в борбата срещу изнасянето на културни ценности от Турция.

Основната разлика е наличието на „Карун Хазинеси“ и уникалния експозиционен блок, посветен на историята на кражбата, съдебния процес и реституцията. Такъв подход, при който музейът открито разказва за криминалната съдба на своите експонати, се среща изключително рядко. Съчетанието от забележителна древна колекция и документална история за нейното връщане прави музея интересен не само за любителите на археологията, но и за тези, които следят темата за културното наследство и международното право.

Логични варианти: Сардис (на около 100 км западно от Ушак) — столицата на Лидийското царство, откъдето произхожда част от археологическите находки в региона; античният град Блаундус (на около 40 км от Ушак); термалният курорт Хиераполис в Памуккале, в съседната провинция Денизли. Пътуването може да се организира като мини-маршрут из Западна Анадола с отправни точки в Измир или Денизли.

Най-близкият летище е Uşak Havalimanı (USQ), но редовните полети дотам са малко. По-удобно е да летите до Измир (ADB) или Денизли (DNZ): от Измир директният автобус до Ушак отнема около 4–5 часа, а от Денизли — около 2 часа. Проверете разписанието на автобусите предварително — няколко пъти на ден има автобуси, които тръгват от автогарите на двата града.

От централната автогара в Ушак до центъра на града се стига за около 10 минути с такси или градски автобус. Археологическият музей в Ушак се намира на кратко разстояние от главната улица на града. GPS-координати: 38.6742° N, 29.4034° E — могат да се използват във всяка навигационна система. Музеят е малък и не е трудно да го откриете.

Преди посещението се препоръчва да проверите актуалните часове на работа и цените на билетите: музейът е малък и работното време понякога се променя. Също така е добре да се информирате предварително за правилата за снимане — снимането на златните предмети от „Карун Хазинеси“ обикновено е ограничено или забранено. Тази информация може да бъде потвърдена по телефона или на уебсайта на областната дирекция по култура.

Главната зала с лидийското съкровище изисква внимателен и небърз оглед. Всяка от 363-те предмети – златни украшения, сребърни съдове, ритуални предмети – е придружена от подробни текстове за контекста на находката и обстоятелствата около връщането на колекцията. Препоръчително е да се четат етикетите: те значително обогатяват впечатлението от експонатите. За тази зала си струва да отделите не по-малко от 45–60 минути.

Отделен раздел на музея е посветен на това как предмети са били незаконно изнесени, открити в Музея „Метрополитън“ от журналиста Озген Акар и върнати през 1993 г., както и на скандала с кражбата на брошката с хипокамп през 2006 г. Този раздел е уникален за турските музеи и е особено интересен за тези, които следят темата за културното наследство и международното право.

След главната зала си струва да разгледате и останалите секции: антични находки от Блаундус — скулптури, стели, керамика; елинистични стъклени съдове и римски артефакти; праисторическа секция с каменни оръдия и ранни бронзови предмети. Тези експозиции дават представа за археологическото разнообразие на провинцията през няколко хилядолетия. Средно за целия музей са необходими около 90 минути.

Ако времето позволява, Ушак е удобна отправна точка за маршрут из Западна Анадола. На 40 км се намира античният град Блаундус, а на 100 км на запад — Сардис, столицата на Лидийското царство. Памуккале с термалните извори на Хиераполис се намира в съседната провинция Денизли. Пътуването може да се организира като 2–3-дневен маршрут, обхващащ няколко ключови забележителности в региона.